Пито-платено
Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи
на онова, което няма и се учи да не иска,
и мисли, че викът в гърдите му мълчи,
щом в някой ъгъл някой го притиска.
И носи ризата на бялата си скръб,
тъй както носи се вълна в морето
преди скалите да я разрушат…
Торбата ли?! Държи Ви за ръцете…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
