May 16, 2019, 11:10 AM

Пито-платено 

  Poetry » Other
501 4 9

Взаимното си взе торбата с яд

и бързичко напусна кораба с мечтите.

Все някъде, из този пъстър свят,

ще го познаете, илѝ пък различите.

 

То вечно гледа с влюбени очи

на онова, което няма и се учи да не иска,

и мисли, че викът в гърдите му мълчи,

щом в някой ъгъл някой го притиска.

 

И носи ризата на бялата си скръб,

тъй както носи се вълна в морето

преди скалите да я разрушат…

Торбата ли?! Държи Ви за ръцете…

 

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??