12.05.2009 г., 15:09

Питър Пан

1.1K 1 6

Питър Пан 
на брат ми, който ме запали по детското, и Ив, която каза, че ù харесва най-много; и на Ив (УсМиХвАщАтА_сЕ_СъЛзА) ^^

Ще се засмееш ли, когато ти разкажа, 
че мога като птица да летя? 
Ще ме помислиш ли за полудяла? 
Крилете ми са сбъдната мечта. 

Нима не знаеш феите от острова, 
нима не си разбрал? 
На острова е непозната болката. 
От детски смях той цял е засиял. 

Познаваш ли изгубени момчета, 
познаваш ли смеха на Питър Пан? 
Там, скрити сред вековните дървета, 
едни деца живеят вечен блян. 

Затвори очи, подай ръка. 
Прашец от феи. И ще заблестиш. 
Мисли за хубави неща. 
И ето, виждаш ли? Летиш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пракрасно е!
    Толкова е тъжно, че с възрастта хората забравят най-великите истини, които са познати на децата. Умът е нищо, ако липсва сърцето. Предпочитам винаги да си остана глупав, отколкото да загубя Магията.
  • Хеееей, благодаря ти! Трогната съм! Толкова много пъти съм гледала филма, че знам всяко едно действие и реплика! А стихотворението ти така хубаво го описва! Браво!
  • Много е хубаво, Мария!
    Поздрави.
  • Добре дошла! Много сладко стихотворение!
  • Колко е хубаво да оставиш по нещо детско в душата си...
    Бъди!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...