Пияна...

20.09.2008 г., 20:04 ч.

Поезия

633 0 1

Замъглени са очите от тъга...
Не се чете във тях дори и отегчение.
Пияна съм от самота!
Наздраве! Поредна глътка със презрение....

Сега съм уязвима...
Възползвай се от мен любов!
Прицели се право във сърцето...
Разкъсвай го до немощния зов!

Утре ще съм нова...
Готова за поредния урок!
Но пак ще чувствам с всяка клетка...
Да стана като теб ще ми дадеш ли срок?!

Живот... живот...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

2008-09-20T20:23:57+03:00

Личи си,че пишеш от много време... поне така ми изглежда,защото стихотворението звучи като написано от човек с опит... Засяга тема,популярна в обществото,кара ме да се замисля за ... и самотата,и любовта,и привличането,лишено от такава,което ни повлича понякога,когато сме самотни ... Хубаво е!