Sep 20, 2008, 8:04 PM

Пияна...

Poetry

909 0 1

Замъглени са очите от тъга...
Не се чете във тях дори и отегчение.
Пияна съм от самота!
Наздраве! Поредна глътка със презрение....

Сега съм уязвима...
Възползвай се от мен любов!
Прицели се право във сърцето...
Разкъсвай го до немощния зов!

Утре ще съм нова...
Готова за поредния урок!
Но пак ще чувствам с всяка клетка...
Да стана като теб ще ми дадеш ли срок?!

Живот... живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Личи си,че пишеш от много време... поне така ми изглежда,защото стихотворението звучи като написано от човек с опит... Засяга тема,популярна в обществото,кара ме да се замисля за ... и самотата,и любовта,и привличането,лишено от такава,което ни повлича понякога,когато сме самотни ... Хубаво е!

2008-09-20T20:23:57+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0