Sep 20, 2008, 8:04 PM

Пияна...

Poetry

903 0 1

Замъглени са очите от тъга...
Не се чете във тях дори и отегчение.
Пияна съм от самота!
Наздраве! Поредна глътка със презрение....

Сега съм уязвима...
Възползвай се от мен любов!
Прицели се право във сърцето...
Разкъсвай го до немощния зов!

Утре ще съм нова...
Готова за поредния урок!
Но пак ще чувствам с всяка клетка...
Да стана като теб ще ми дадеш ли срок?!

Живот... живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Личи си,че пишеш от много време... поне така ми изглежда,защото стихотворението звучи като написано от човек с опит... Засяга тема,популярна в обществото,кара ме да се замисля за ... и самотата,и любовта,и привличането,лишено от такава,което ни повлича понякога,когато сме самотни ... Хубаво е!

2008-09-20T20:23:57+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0