Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...

Платната пусни, моряко, не спирай!
Налей ти до дъно, до смърт!
Пияният кораб да се разбие,
изтичайки моята кръв -

че кръв ли е, ето тя пак ще клокочи,
ще вълнува тя моята гръд,
а не искам отново аз там да се върна
сам вечно във кръглия път.

О, блажена, ето вълна ни помита,
отварям спокоен ръце.
Вече знам, че вълната тя няма да тръгне -
ще удави със устни поне.

Затварям очи, о, ела ти любима!
Вдишайте вий дробове!
Поемете последно студения въздух
преди всичко тук да замре.

...........

Но ето и тя вълната неверна

изплю ме във тез брегове.

А там дългочакащ друг ме посрещна -

аз самият, но друг, но дете...