Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай!
Налей ти до дъно, до смърт!
Пияният кораб да се разбие,
изтичайки моята кръв -
че кръв ли е, ето тя пак ще клокочи,
ще вълнува тя моята гръд,
а не искам отново аз там да се върна
сам вечно във кръглия път. ...