Пиянство
Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла,
от парещи капки отпивам сама.
И пак безутешна тъй съм гуляла,
в прегръдката стиснала плахо нощта.
В купол небесен събрала звездите
и таз нощ безумна луната трепти.
В миг просълзява до болка очите,
прелива желание бликва, кипи.
В стените се стича за миг светлината,
разкъсва на части притихнал деня.
Но светят мечтите в звездна позлата,
мечтания образ докосва съня.
Кой буди нощем душата ми тъжна
с отронени стъпки на прага смълчан.
Бокалът наливам, очаквам те вкъщи,
за живота да пием, жадуван мечтан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
