Пиянство
Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла,
от парещи капки отпивам сама.
И пак безутешна тъй съм гуляла,
в прегръдката стиснала плахо нощта.
В купол небесен събрала звездите
и таз нощ безумна луната трепти.
В миг просълзява до болка очите,
прелива желание бликва, кипи.
В стените се стича за миг светлината,
разкъсва на части притихнал деня.
Но светят мечтите в звездна позлата,
мечтания образ докосва съня.
Кой буди нощем душата ми тъжна
с отронени стъпки на прага смълчан.
Бокалът наливам, очаквам те вкъщи,
за живота да пием, жадуван мечтан!
© Миночка Митева All rights reserved.
