11.07.2008 г., 23:09 ч.

Плач 

  Поезия » Любовна
1021 0 13

                         ПЛАЧ                   на Н.

Тежат закъснели сезони,

посрещнати с поглед смутен,

мълчат подредени икони

и плачат в съня ми със мен.

 

Дали в сърцето ми скрити

грешките викат със глас?

Платени с истина, дните

различни спират до нас.

 

Копнеж, много рано забравен,

в очите твои познах.

От времето днес съм ограбен,

от хаоса, в който живях.

 

И пътя, по който минавам,

сега облян е в сълзи.

Тъй хубава в тях те познавам,

ликът ти в мен се топи.

 

Тежат закъснели сезони -

посрещам ги с поглед стаен.

За тебе смълчани икони

плачат в съня ми със мен.

                 юли '01

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??