Плач
ПЛАЧ на Н.
Тежат закъснели сезони,
посрещнати с поглед смутен,
мълчат подредени икони
и плачат в съня ми със мен.
Дали в сърцето ми скрити
грешките викат със глас?
Платени с истина, дните
различни спират до нас.
Копнеж, много рано забравен,
в очите твои познах.
От времето днес съм ограбен,
от хаоса, в който живях.
И пътя, по който минавам,
сега облян е в сълзи.
Тъй хубава в тях те познавам,
ликът ти в мен се топи.
Тежат закъснели сезони -
посрещам ги с поглед стаен.
За тебе смълчани икони
плачат в съня ми със мен.
юли '01
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
