ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
10.07.2010 г., 17:57 ч.

Плач 

  Поезия » Друга
542 0 4

От тия, на които без остатък се раздадох,

дори прашинка не получих...

Не хлипай, дух у мен, не смей!

В сърце бездомно ти, тъга, не пей!

Макар че те със думи и дела ме газиха,

напусто се опитвах да  намразя.

Сърце самотно, ти си жива рана,

а аз от твойта болка съм пияна!

И тия, дето със любов нахраних,

кълваха ме като крадливи врани.

Затуй, че във краката им не лазих,

наказаха ме затова с омраза.

Със самотата на трапезата си сядам,

а залъкът горчи и ми присяда.

 Животът ми е безутешен кръст,

кован със клинове от злост и мъст.

Говорят, че кръвта вода не става,

но се превръща във забрава...

Дух мой, безсмъртен, замълчи, недей

да мръзнеш, от безлюбие не леденей!

Не бях светица, но не съм и грешница,

затуй, сърце, не страдай безутешно!

Къде да диря милост и утеха,

щом те от мене всичко взеха, взеха...

Недей, сърце, в горчилка да се давиш,

опитай се, сърце,  да ги забравиш.

Вий мъката като в комин на хижа,

а безучастен Бог отгоре гледа

и не го е грижа...

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса
  • Валентина,Бароне,Ронда,благодаря ви,милички,за топлите коментари и съпричастността.Желая ви много щастие!Бъдете!
  • Диана, сполай ти за човечността, с която облъхваш нашия вълчи свят...Барона
  • "Макар че те със думи и дела ме газиха
    напусто се опитвах да намразя..."
    Много ми хареса,много! Може би защото съм на същата вълна...Безсмислена е омразата-понякога чувството за унижение и ограбеност е по-силно отколкото си мислим,че можем за понесем,но отговорите идват и Бог ни вижда, дори когато ние не Го виждаме! Поздрави!
Предложения
: ??:??