Плача ли...
Плача ли...
Или просто Небето със студена вода ме облива...
И съска,
умирайки, този Огън Голям,
и съска,
превръщайки ме в олово сиво...
Твърдо... но все пак запазило предишния плам...
Когато била съм жива,
когато била съм дива...
Когато бях Дявол необуздан
и пламтеше Душата ми,
пръскаща искри на Страст и Свян - една странна смесица от звуци свенливи и цвят ярък,
преливащ в Мечтания - един нежен нюанс.
Нюанс на Лила.
И на Златисто Пенливо...
Плача ли!?
Или пак Вълна ме попива,
застанала в средата на един Океан
(уж плъзгаща нозе по повърхността му пенлива),
уж можеща като Бог да вървя,
а чувствам как затварят се над главата ми вълните с ряз
и аз потъвам в пропаст бездънна,
пропаст, пълна със Страх...
една Тъмнина...
едно Мълчание страшно
и грачещо хрипливо
(давещо себе си в Ужас голям)...
Плача ли...
Или пак се мятам в Сън кошмарен и Ням...
В който от гърдите ми мляко изтича
като буен фонтан...
и Смок лаком захапва зърното ми, алчно
увил се около мен -
един пъстър бръшлян,
сковал в здрава прегръдка снагата ми лепкаво бяла,
която без капка срам раздаваше своята голота,
полегнала в мъх с цвят на кестен опушен...
И подлудява Те този контраст
между тялото бяло и мъха, прегърнал тези меки бедра...
И погубва Те този контраст
между зърното, разцъфнало на гърдите ми,
и алчната лакома паст,
давеща се в млякото ми - този бликащ фонтан...
Плача ли...
Или буря изви се...
Л-Е
http://www.vbox7.com/play:04954fd2
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Л-Е Всички права запазени
