Не вярвам на дъжда,
но под дъжда вървя.
Сълзите на Бог
душата ми разсичат.
Порой над мен излива се…
Плаче Бог. Защо?
Защо тъжи?
Благослов ли е за нас
тоз дъжд или бич?
А, всъщност не питам,
не искам и да знам.
Нека излива се дъжда,
земята да окъпе!
А аз вървя сама,
вървя под падащия дъжд,
който сълзите ми прикрива.