Не вярвам на дъжда,
но под дъжда вървя.
Сълзите на Бог
душата ми разсичат.
Порой над мен излива се…
Плаче Бог. Защо?
Защо тъжи?
Благослов ли е за нас
тоз дъжд или бич?
А, всъщност не питам,
не искам и да знам.
Нека излива се дъжда,
земята да окъпе!
А аз вървя сама,
вървя под падащия дъжд,
който сълзите ми прикрива.
© МД All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
