Не вярвам на дъжда,
но под дъжда вървя.
Сълзите на Бог
душата ми разсичат.
Порой над мен излива се…
Плаче Бог. Защо?
Защо тъжи?
Благослов ли е за нас
тоз дъжд или бич?
А, всъщност не питам,
не искам и да знам.
Нека излива се дъжда,
земята да окъпе!
А аз вървя сама,
вървя под падащия дъжд,
който сълзите ми прикрива.
© МД All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
