Плачеща върба
Привела нежно рамене,
ах, погалила тихо с ръце земята...
и полюшва вятър клони,
роса те окъпа...сълзици пророни...
Свела клони натъжена,
тиха, нежна, свежа,буйна зеленина личи.
В прегръдката твоя , знам,
слънцето жарко трудно провира лъчи...
Притихнала вечер желана,
вечерен бриз листа полюшва с милувка...
Щастлива си днес, може би,
оживена с младежката топла целувка...
И прегърнати в мрака,
сред твоя спокоен оазис красив,
влюбена двойка те радва
и гали те обич ярка и порив щастлив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
