калчева (Елена Калчева) калчева (Елена Калчева)
2 332
Aug 29, 2009, 12:29 AM

Плачеща върба

1.3K 0 3

 

 

Привела нежно  рамене,

ах, погалила тихо с ръце земята...

и полюшва вятър клони,

роса те окъпа...сълзици  пророни...

 

Свела  клони  натъжена,

тиха, нежна, свежа,буйна зеленина личи.

В прегръдката  твоя , знам,

слънцето  жарко трудно провира  лъчи...

 

Притихнала  вечер  желана,

вечерен бриз листа полюшва  с милувка...

Щастлива си днес, може  би,

оживена с младежката  топла  целувка...

 

И  прегърнати  в  мрака,

сред твоя спокоен  оазис  красив,

влюбена  двойка  те  радва

и гали те обич ярка и порив  щастлив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0