Плачещо момиче
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен,
пера дъждовни ръси по земята.
Ветрец прозвънва, полъх неуверен,
от влагата ръждясва му душата.
Пчелите в свойте кошери - на сухо,
сънуват цвят - с любов да ги прегърне.
Комини кашлят - старчески и глухо -
уж пролет е, а зимата се върна.
Пробива лъч - небето да прогледа,
ухание на мокър крин се стича.
Погален се събужда слънчогледа,
ех, моя пролет - плачещо момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
