May 30, 2020, 10:38 AM

Плачещо момиче 

  Poetry » Landscape, Other
660 9 21

Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.

 

Небето, като този гарван черен,
пера дъждовни ръси по земята.
Ветрец прозвънва, полъх неуверен,
от влагата ръждясва му душата.

 

Пчелите в свойте кошери - на сухо,
сънуват цвят - с любов да ги прегърне.
Комини кашлят - старчески и глухо -
уж пролет е, а зимата се върна.

 

Пробива лъч - небето да прогледа,
ухание на мокър крин се стича.
Погален се събужда слънчогледа,
ех, моя пролет - плачещо момиче.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??