Плачът на жените

9.07.2022 г., 20:58 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 4

1105 2 10

Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи.
Сърцето не трае туй що му горчи.
Като мъж ти кажи: “Ела, почини си.
Днес ще поема товара от твойте плещи.“
Тогава с усмивка през живота ще бродим,
ще бъдем красиви и бели, добри.
Злобата женска в нас ще преборим,
ще аплодираме щом изкачваш за нас планини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сезоните
Падаща звезда

Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
След сто лета

Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »