Плачът на жените
Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи.
Сърцето не трае туй що му горчи.
Като мъж ти кажи: “Ела, почини си.
Днес ще поема товара от твойте плещи.“
Тогава с усмивка през живота ще бродим,
ще бъдем красиви и бели, добри.
Злобата женска в нас ще преборим,
ще аплодираме щом изкачваш за нас планини.
А с десницата здрава щом със зло ни посегнеш,
убиваш в миг любовта, разбери!
Прекършваш крилата, душата ни стене
и безмълвно те молим: “Болката спри!“
За твоите грижи и професионални проблеми,
за туй, че в очите на друг към нас виждаш искри,
не ни обвинявай, не повишавай с яд децибели,
безсилен не вдигай юмрук, а седни, помисли!
Ако вдигаш скандали, раздаваш шамари
и раняваш ти майката на свойто дете,
утре то ще порасне, копие твое ще стане
и жестокостта никой няма да може да спре!
Мъж ти бъди, а не мачо балкански!
Поливай редовно най- красивото цвете с любов.
Със сила и смелост закриляй близките свои, дома си,
а плачът на жените нека мит е в твоя живот!
29.06.2022, Ким Джаксън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
