От тлеещото въгленче сред пепелта,
пропукващо с последните искрици,
тръгвай плам, хвани посока вярна!
Наемай сили, в огън разгневи се,
бушувай, развълнувай се в пожари!
По пътя си на нищо не прощавай,
пред зидове, недей да се запираш,
камъните разтопи, превърни във лава,
не смей се примирява, продължавай!
Подвземай спящите, блуждаещи душици,
разгаряй, както теб ги разярявай,
свети им да не би, да се прикрият!
Топи железните окови, притегнали отпуснати глави,
влей в сърцата им орлови сили,
нека дръзнат да летят!
Провокирай бунт, градирай, ескалирай!
С горещите си жили гнет твори!
Не спирай плам, никога не спирай,
нека, стадото в ръцете ти да изгори!
© Misteria Vechna Всички права запазени