Jun 2, 2017, 10:43 PM

Плам

  Poetry » Civic
487 0 0

От тлеещото въгленче сред пепелта,

пропукващо с последните искрици,
тръгвай плам, хвани посока вярна!
Наемай сили, в огън разгневи се,
бушувай, развълнувай се в пожари!
По пътя си на нищо не прощавай,
пред зидове, недей да се запираш,
камъните разтопи, превърни във лава,
не смей се примирява, продължавай!
Подвземай спящите, блуждаещи душици,
разгаряй, както теб ги разярявай,
свети им да не би, да се прикрият!
Топи железните окови, притегнали отпуснати глави,
влей в сърцата им орлови сили,
нека дръзнат да летят!
Провокирай бунт, градирай, ескалирай!
С горещите си жили гнет твори!
Не спирай плам, никога не спирай,
нека, стадото в ръцете ти да изгори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...