Няма поезия в издялкано тяло
Отронило всичко излишно
Защото нищо
Не е излишно
Когато дишаш както трябва
Щом гориш равномерно
И на вкус подклаждаш
Съвършен се вие пламъка
С който стопяваш и топлиш
Без да прогаряш
От името на света
Благодаря Ти за изгрева!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
