Пламък в очите на сърцето
От всичките ми хубави жени,
които заобичах край морето,
навярно си най-хубавата ти –
и пламък си в очите на сърцето.
От спомени, които изживях,
надявам се частица да остане.
Тогава да те видя не можах...
Любовният ищах ли ме обхвана?
Виновни сме... Виновни за това,
че заедно сме истински щастливи,
че хванем ли се двама за ръка,
земята става някак по-красива.
Земята е домът на любовта.
Пътеката към него ни отвежда.
Човекът е искрица доброта
и в мрака е частица от надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
