Пламъкът

15.11.2009 г., 11:12 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (1)

1043 0 2

"Пламъкът"
Влезе ти под мойта кожа,
разтопи ме като лед
и научи ме да чувствам,
но не виждам аз напред.
Ти улучи ме в сърцето,
инжектира ми страстта.
И побъркваше ме бавно,
не можах да устоя.
Хванах се на твойта примка,
сам желаех аз това,
но сега се гърча в болка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Двете
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Ъгълът, от който почва всичко

Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...
Винаги ще има утре

Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...

Още произведения »