Пламъкът
"Пламъкът"
Влезе ти под мойта кожа,
разтопи ме като лед
и научи ме да чувствам,
но не виждам аз напред.
Ти улучи ме в сърцето,
инжектира ми страстта.
И побъркваше ме бавно,
не можах да устоя.
Хванах се на твойта примка,
сам желаех аз това,
но сега се гърча в болка
и от мъка се руша.
Ти ранена бе от други,
разтухата видя в мен,
но не бяхме ний разумни
и сами си бяхме в плен.
Тайничко си ме обичаш,
но не ми показваш това,
само в нежността си ти приличаш
на изгубена душа.
Ти се сгушваше в мене
като истинско дете
и тупти сега в тебе
поразбитото сърце.
Но лекарството съм аз за теб
или просто утешение,
нямам право на съмнения
и не търся откровения.
© Момчил МАГ All rights reserved.
Въпросния стих е от 1995г.но и днес да обичаш все едно е писан преди минути
