Пламъкът в мен ще гори
Кой ще повярва,
че в облака пухкав, голям,
света като пламък ще видя,
отразен в мен като вулкан!
Той, облакът, пак ми говори,
скътани думи от мене не крий.
Иска пак да ме води
света да гледам с други очи.
О, облако верен и чист като балада,
побираш толкова чувства на ден!
Как ми се иска колко неща да забравя,
но пламъкът огнен пак в мене гори!
© Мария Всички права запазени