План програма
Днес съседката Петрана
дойде ми на гости
и се тръшка пребледняла,
значи сигур пости...
„Да ти река, ма Гроздано,
нощем що са блещя,
или нещо все ма гложди,
или ма подпира, ей тук нещо!
Мисли всякакви търчат
и главата ми побъркват
с кънки и шейни бръмчат
и покой и сън объркват.
Ставам, лягам, дишам вън!
Зяпам по звездите!
Чай приготвям с липов мед,
пренареждам си чакрите.
Сигур щей от възрастта!
Бил синдром май няк,ав…
Ама не е на добре,
в дух превръщам са сякаш.“
„Чуй Петрано,чуй сестрице!
Стига веч са тюхка!
Не си блъскай ти главата,
ша са тръшнеш тука!
На диета ти мини...
Никакво месо и сладки!
Всеки ден по три лехи
прекопавай... и наслука.
Двора всеки ден мети,
чергите изтупвай,
ведра от извора носи,
нищо не претупвай!
Вечер, хладен душ вземи
и молитвата кажи!
После пак ела у нас
И резултата сподели!“
Минаха се ден... два, три...
срещам аз Петрана,
като самосвал хвърчи
с голяма дамаджана.
„Жива да си, ма Гроздано!
Всичко вече е наред!
Нямам време да се мая
работа ме чака все.
А…, сънят се върна нощем!
Спя и нямам тоз проблем.
Работа, движение, пости…
Всичко вече е наред!
Хайде, здрава ми бъди!
Ще се чуем скоро пак…
Имам още две лехи,
тичам, че ще падне мрак.“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
