План програма
Днес съседката Петрана
дойде ми на гости
и се тръшка пребледняла,
значи сигур пости...
„Да ти река, ма Гроздано,
нощем що са блещя,
или нещо все ма гложди,
или ма подпира, ей тук нещо!
Мисли всякакви търчат
и главата ми побъркват
с кънки и шейни бръмчат
и покой и сън объркват.
Ставам, лягам, дишам вън!
Зяпам по звездите!
Чай приготвям с липов мед,
пренареждам си чакрите.
Сигур щей от възрастта!
Бил синдром май няк,ав…
Ама не е на добре,
в дух превръщам са сякаш.“
„Чуй Петрано,чуй сестрице!
Стига веч са тюхка!
Не си блъскай ти главата,
ша са тръшнеш тука!
На диета ти мини...
Никакво месо и сладки!
Всеки ден по три лехи
прекопавай... и наслука.
Двора всеки ден мети,
чергите изтупвай,
ведра от извора носи,
нищо не претупвай!
Вечер, хладен душ вземи
и молитвата кажи!
После пак ела у нас
И резултата сподели!“
Минаха се ден... два, три...
срещам аз Петрана,
като самосвал хвърчи
с голяма дамаджана.
„Жива да си, ма Гроздано!
Всичко вече е наред!
Нямам време да се мая
работа ме чака все.
А…, сънят се върна нощем!
Спя и нямам тоз проблем.
Работа, движение, пости…
Всичко вече е наред!
Хайде, здрава ми бъди!
Ще се чуем скоро пак…
Имам още две лехи,
тичам, че ще падне мрак.“
© Валя Сотирова All rights reserved.
