12.07.2024 г., 13:26

Планината

648 0 3

Сред върхове високи, сякаш в сън,

планината се издига в небесен звън. 
Снежни пътеки в мълчание крият, 
скритите тайни, които от векове се вливат.

 

Ветровете пеят стари песни там, 
шептят легенди за великия балкан. 
Реки се спускат със радостен глас, 
върху камъни древни, в този час.

 

Горски животинки в сенките играят, 
сред дървета величествени, смело крачат.

Тихата нощ звезди разкрива, 
където душата на природата се влива.

 

На сутринта, слънцето нежно целува,

върхове,които из мъглата се вълнуват. 

Планината - вечен дом на красотата, 
дарява мир и сила на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...