12.07.2024 г., 13:26

Планината

649 0 3

Сред върхове високи, сякаш в сън,

планината се издига в небесен звън. 
Снежни пътеки в мълчание крият, 
скритите тайни, които от векове се вливат.

 

Ветровете пеят стари песни там, 
шептят легенди за великия балкан. 
Реки се спускат със радостен глас, 
върху камъни древни, в този час.

 

Горски животинки в сенките играят, 
сред дървета величествени, смело крачат.

Тихата нощ звезди разкрива, 
където душата на природата се влива.

 

На сутринта, слънцето нежно целува,

върхове,които из мъглата се вълнуват. 

Планината - вечен дом на красотата, 
дарява мир и сила на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...