Планини, 

може ли да ме чуете? 

Аз викам, викам вашето име. 

И си представям! 

Под синьото небе, аз да остана

сгушена между сухата трева, под красивите звезди. 

И да помечтая. 

Да помечтая за това как ще бродя по поляна покрита от роса, 

сутрин с разрошена коса. 

И ще откривам новите неща, 

от който ме е лишил града. 

Дъхът на ранната сутрин, студеният вятър в лицето ми.

Свежият прохладен въздух.

И зеленият еднообразен цвят, който ме успокоява.

Планини аз идвам! 

Идвам и то сама, за да се отдам на духа.

Да се отдам на свободата и на вечността. 

Без часовници и хора 

без правила, аз идвам напълно гола и сама. 

Празна сива душа сред пустошта, ще бъда аз сега.