Планини,
може ли да ме чуете?
Аз викам, викам вашето име.
И си представям!
Под синьото небе, аз да остана
сгушена между сухата трева, под красивите звезди.
И да помечтая.
Да помечтая за това как ще бродя по поляна покрита от роса,
сутрин с разрошена коса.
И ще откривам новите неща,
от който ме е лишил града.
Дъхът на ранната сутрин, студеният вятър в лицето ми. ...