3.04.2008 г., 14:41

Планина--Акростих

1.1K 1 1
Планина

Какви величествени гледки
разгърнати са тук пред мен!
Аз смирено се любувам на
сиви върхове скалисти,
извисени до небето синьо.
Възторжено поемам път
из тесните пътеки стръмни.
Росните треви погалвам,
откъсвам ягодки червени.
Далече и все по-високо
нагоре качвам се сама
и се любувам на простора.
Планино, горда и красива -
лете с горите си зелени,
а зиме с белите си преспи.
Не можем ние да забравим
изворите твои бистри,
ни росни дъхави поляни
и въздуха кристално чист!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...