Планина--Акростих
Какви величествени гледки
разгърнати са тук пред мен!
Аз смирено се любувам на
сиви върхове скалисти,
извисени до небето синьо.
Възторжено поемам път
из тесните пътеки стръмни.
Росните треви погалвам,
откъсвам ягодки червени.
Далече и все по-високо
нагоре качвам се сама
и се любувам на простора.
Планино, горда и красива -
лете с горите си зелени,
а зиме с белите си преспи.
Не можем ние да забравим
изворите твои бистри,
ни росни дъхави поляни
и въздуха кристално чист!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени