Xadess (Дилян Георгиев)
52 64
24.03.2015 г., 20:32 ч.

Плашилото 

  Поезия » Друга
955 0 3

Плашилото

            "но сламено сърце
                             туптеше..."
Щом мракът настъпи,
а завесите паднат,

на сцената празна стои силует:

зашити устата, не щат да приказват,

като свидетел с опрян пистолет.
Но нека разгледаме този герой,

безспорно е той
уникален,
може би виждал е сцени безброй

и има в тях роля специална.
О, ужас! О, драма!

От мрака измамен:

на кол прикован,

от нас порицан,

не очи, а копчета,

не ръце, а снопчета, 
от стара изсъхнала слама.

Гледа Луната безмълвно,

но в миг

устата зашита си беше,

а вътре в него го болеше

и духът му излезна,

мракът се отмести,

да може той да сподели

мъката си тежка:

"Аз плашило съм!

Аз нямам

красотата на принцесите,

куража на смелчаците,

акъла на бабите,

парите на старците...

имам само две очи,

две копчести очи,

вперени в пълната Луна

за малко обич, не тъга...

Аз нямам! Аз нямам!

Но имах някога...

за някого...нещо!"

Докато слушах неусетно

слънцето показа се приветно,

показаха се първите герои,

духът изчезна, остана само

въздишката на един самотник. 

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко е да се каже, че го харесах. Няма за какво да ми благодарите!Добро утро. А, "Анализирането" - мисля, че то е подзаглавие на основния ни "стих" в Живота със заглавие "И все вървя - безспир". Много рано е за мъдрости и нещо ще Ви омотая. Не го мислете. Поздрав!
  • Много точен анализ, Ренета! Благодаря! "Плашилото" е един поглед вътре в човека: черната овца в голямото стадо, наречено общество, той е ням свидетел, който най-добре, без фамилиарностите на ежедневието, осъзнава случващото се, но именно това му е донесло този игнор на останалите.
  • Мислех да оставя коментар. Дожаля ми /не заради евентуалния ми коментар/..абе дожаля ми. Хвала!обръщането навътре към себе си или прецизното взиране в някои жалки, или пък тъжни хора, или самобичуването - Достойно! Харесах най-вече умелото бягство от границата на самосъжалението,/без да се излиза от "коридора на бягане"/ и поставено като ангажимент на околните.Поздравявам.
Предложения
: ??:??