yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9030
17.02.2011 г., 21:34 ч.

Пластични обятия 

  Поезия » Любовна
651 0 12

 

Твоите ръце...

пластики от нежност...

Рог луната вие

пак да ни посрещне

в своята обител.

Бели слюдички проблясват

в черния ни пясък,

боси спомените крачат,

след тях – живи мигове.

Плиска се разсъмване -

в пищната му пяна,

сплетените силуети

менует танцуват.

И се моля ничком,

Бог да ме опази -

черно-бял ден да не съмне,

да не защрихова

моя свят с графита си,

да съм в твоите обятия,

нощите ми да са цветни,

дните - светли от обичане.

Прагът ми да минеш,

още щом почукаш,

аз ще ти отворя:

„Влез - ще кажа тихо – зная,

ти си моят Финдли”.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??