Пластични обятия
853
0
11
Твоите ръце...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител.
Бели слюдички проблясват
в черния ни пясък,
боси спомените крачат,
след тях – живи мигове.
Плиска се разсъмване -
в пищната му пяна,
сплетените силуети
менует танцуват.
И се моля ничком,
Бог да ме опази -
черно-бял ден да не съмне,
да не защрихова
моя свят с графита си,
да съм в твоите обятия,
нощите ми да са цветни,
дните - светли от обичане.
Прагът ми да минеш,
още щом почукаш,
аз ще ти отворя:
„Влез - ще кажа тихо – зная,
ти си моят Финдли”.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
