Пластмасова любов
Пластмасова любов
Пластмасова любов-
прозрачна химикалка-
излива своя зов
в бележничето малко.
Разжалван романтик,
изписва се без ропот
не в плаж, на залез тих,
а в своя път в метрото.
Любовите на власт
я гледат със насмешка-
дошла е в късен час,
излишна еднодневка!
Стаила нежен вик,
самотната не-фея
излива стих след стих-
такива като нея...
Какво, че този зов
мастилото ѝ пие?
Пластмасова любов!!!
Кой век ли ще изгниеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
