Пиян ли съм, пиян ли? Унесен от любов!
Изпивам те с очи, а ти тъй сладко спиш,
прости ми, че в нощта неканен пак дойдох
до тебе да приседна в постелята ти топла,
ръка, до болка нежна, в косите да прокарам,
да шепна, до безброй целувки да повтарям!
Пиян ли съм, пиян ли? Не казвай, че греша!
Сърцето ми трепери, когато те погледна,
по устните за миг с усмивка ще реша
да тичам до насита с душата си суетна,
луната ще помоля с лъчи да те погали
и после ще си тръгна обичан под дъжда!
© Красимир Трифонов Всички права запазени