Пленница на мрака
Напират хиляди въпроси...
Нима съм пленница на мрака!?
Светлината в душата избледнява,
пречупена пред непосилното
си бреме да бъда, Никоя
в този свят...
Та аз на никого не преча,
дори на мравчиците
правя път...
Бял гълъб пърха в душата...
Но, крилата му покрити
с изумруди...Защо така тежат...
За полет в синевата си мечтае
но вериги тежки и злокобни
дърпат го назад...
Едно защо крещи в тишината!
Защо съм клета пленница на мрака?
Тогава в мене чувствата бушуват
а добротата ми изглежда чужда,
неразбрана, нелогична и отхвърлена.
А неправдата диша със пълни гърди...
навред се сипят отровни стрели
които се забиват направо в душата.
А белият гълъб прибрал е тъжно
крилата си и жадно се взира
в най - светлия лъч на надеждата.
Жадува за истина!
Жадува за правда!
Жадува за мир и любов
във душата си...!
Тогава снежно бяло перце
от синевата се спусна,
докосна с надежда и обич душата -
писъмце от Ангел Хранител - изпратено.
...Спомни си коя си?
И смело по- пътя върви...
И тогава разчупи се със трясък
лъжовната клетка на мрака -
матрицата се пропука и отпусна
отровните си пипала...
И толкова е хубаво да усетиш
полъха на свободата -
да бъдеш себе си,
да мислиш,
да твориш...
И ангелска песен в звездната вечер напомня
за смелите воини на светлината...
а белият гълъб свободен полита,
към най - светлия лъч на надеждата...
07.12.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
