10.03.2015 г., 21:57

Пленник

495 0 0

Пленник съм на времето сега.

Пленник бях и на любовта.

Беше ден, когато те прегръщах.

Беше нощ, когато те целувах.

Бяхме и двамата докоснати от любовта.

Сега си горе на небето,

като една мъничка звезда.

Сияеш, с красотата която ме плени.

Сияеш, с любовта която ме дари.

А аз чакам времето оковите да счупи,

да ме освободи, и тогава при теб ще дойда,

като една звезда докосната от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...