10.03.2015 г., 21:57

Пленник

490 0 0

Пленник съм на времето сега.

Пленник бях и на любовта.

Беше ден, когато те прегръщах.

Беше нощ, когато те целувах.

Бяхме и двамата докоснати от любовта.

Сега си горе на небето,

като една мъничка звезда.

Сияеш, с красотата която ме плени.

Сияеш, с любовта която ме дари.

А аз чакам времето оковите да счупи,

да ме освободи, и тогава при теб ще дойда,

като една звезда докосната от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...