Пленник

Poetry » Love

497 0 0

Пленник съм на времето сега.

Пленник бях и на любовта.

Беше ден, когато те прегръщах.

Беше нощ, когато те целувах.

Бяхме и двамата докоснати от любовта.

Сега си горе на небето,

като една мъничка звезда.

Сияеш, с красотата която ме плени.

Сияеш, с любовта която ме дари.

А аз чакам времето оковите да счупи,

да ме освободи, и тогава при теб ще дойда,

като една звезда докосната от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0