Пленник
Аз пленник съм, пленен живея.
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим,
надигам чашата убит.
В живота мим, омазан с грим,
в живота скрит зад странен щит.
Сам издялах го, с молива,
от гъши пух, от захарен памук,
от тъга хем сладка, хем горчива,
плачейки наум без звук.
Във тишина, за да не чуят
онези, дето все слухтят,
и чули, зверски да нахлуят,
за да ме унищожат.
Ония, безпощадните, без мяра,
които там във мрака дебнат,
лудостите, страстите, кошмарът,
слепите не могат да прогледнат,
от тях обвити с одеяло,
завити като жертви в мрежа,
като пашкули в бяло покривало,
затова се ежа, пия, режа,
и чакам вече сто години
да побелея и да остарея,
изписал хиляди картини,
някак си да помъдрея.
Но май успях дотук в мъглата,
в която с бели листи крача,
освен да пия и да ям салата,
сърца дузина да разплача.
Но нека ми простят... Простете!
Услуга ви направих, знайте...
Не плачете и не ме мислете,
сърцата си на друг раздайте.
На някой, който заслужава.
На някой, който ви цени.
Аз потънал съм в забрава
и не струвам пет пари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
