10.06.2012 г., 12:10

Плесницата на времето

1K 0 1

                      Плесницата на премето.

 

     На старини отправих се да търся

                                   ученическата си изгора...

     Сърцето ми, изпълнено със трепет,

                                            не усещаше умора...

     Личната си карта и паспорта 

                          нарочно бях оставил вкъщи.

    Измъкнах се потайно,

                              съпругата да се не мръщи.

 

     Една увехнала, възпълна докторица

                       изръмжа зад лекарската маса.

     И изпари от мене

                          цялата ми трепетна нагласа.

     Господи! По нея ли въздишах и копнях?

     Гнева си укротих,

                                   а после ме изби на смях!

 

     На връщане преминах

                      пред ярко осветена

                                             стъклена витрина.

     Погледнах в нея

                        и по лицето ми

                                           конвулсия премина.

     А Тя по тоя ли въздиша и копня

                                           през цялата година?

 

     Приятели! Ако кат' мен нарочно

              и вие си оставяте паспорта вкъщи,

     не се чудете, ако някой нейде

                                     досадно ви се смръщи!

     Ако забравяте, че ЕГЕНЕТО ви не чини,

     минете и се погледнете

               във блесналите стъклени витрини!

     Е, може староста да не ни плаши,

     но времето със сигурност

                                            отдавна не е наше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...