rudin (Иван Христов)
858 1444
12.11.2012 г., 6:29 ч.

Плет плета за любовта 

  Поезия » Любовна
490 0 7

Има – няма сто години,

има – няма сто лета,

тук, край село, кой как мине

вижда: плет висок плета.

 

В малка къща, едноката,

със геран – око на Бог –

да затворя в кръг стрелката,

времето да спра от ход.

 

Любовта ни, вечно млада,

да опазя дълго аз.

През деня плета надграждам

от зли погледи и мраз.

 

Някой вейките разплита

всяка нощ и по зори

чувам как с крила отлита

лъх към сънните гори.

 

Времето да спра – не мога.

Любовта – да оградя!

Тя се храни от възторга,

тя жадува свобода.

 

Кол до кол клонак преплитам

със надежда все една:

надалеч да не отлита,

да остане вкъщи тя.

 

Под стрехата с кал във човка

бяла птичка тук слетя

за да пърха и да топли

бяла, чиста любовта.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??