Плет плета за любовта
Има – няма сто години,
има – няма сто лета,
тук, край село, кой как мине
вижда: плет висок плета.
В малка къща, едноката,
със геран – око на Бог –
да затворя в кръг стрелката,
времето да спра от ход.
Любовта ни, вечно млада,
да опазя дълго аз.
През деня плета надграждам
от зли погледи и мраз.
Някой вейките разплита
всяка нощ и по зори
чувам как с крила отлита
лъх към сънните гори.
Времето да спра – не мога.
Любовта – да оградя!
Тя се храни от възторга,
тя жадува свобода.
Кол до кол клонак преплитам
със надежда все една:
надалеч да не отлита,
да остане вкъщи тя.
Под стрехата с кал във човка
бяла птичка тук слетя
за да пърха и да топли
бяла, чиста любовта.
© Иван Христов All rights reserved.
