Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми,
прогарящ в плочника следа.
И със целувката сърцата ни
отново спомена събра.
Душа! Кажи ми тази радост
дали наистина е? Или на игра?
Напира в тялото ми Младост,
а във очите ми - Тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация