Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.

Проникна слънчев лъч в душата ми,
прогарящ в плочника следа.
И със целувката сърцата ни
отново спомена събра.

Душа! Кажи ми тази радост
дали наистина е? Или на игра?
Напира в тялото ми Младост,
а във очите ми - Тъга.

Камбанен звън във сутринта отеква...
Събужда се след утрото деня!
Живот! Сега пред тебе давам клетва
да съм достоен Мъж, Човек, Баща!

/По картината на Илия Йончев - Площад "Слънчеви Спомени".

https://www.google.com/search?hl=bg-BG&ie=UTF-8&source=android-browser&q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B4+%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8+%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&client=ms-android-xiaomi-rev1#imgrc=aEOLEeNIKxAqCM:/