Кръвта потича бавно...
... от скоро раздраната плът...
... всичко е явно...
... остана душата - последен път...

Раздираш бавно всеки мускул...
... а аз те гледам с обич...
... впишаш нокти във всяка скула...
... а аз ти давам обич...

Пробиваш моите стени...
... с хладнокръвието на спартанец...
... в моите очи търсиш ти сълзи...
... и мислиш: "що за самозванец?!"

Кой съм аз се питаш...
... че да ти давам своето сърце...
... когато по света скиташ...
... и пълниш своите ръце...

Бог ли съм...
... че не можеш да ме унищожиш...
... или съм сън...
... в който искаш да се потопиш...

И продължаваш...
... да раздираш мойта плът...
... и не съжаляваш...
... че идва мойта смърт...

Недоумение изпитваш...
... че не ставам аз на прах...
... и смело се запитваш...
... защо да умра не ме е страх...

Ела... и разбери ме...
... аз книга съм...
... посегни и отвори ме...
... ако не те е страх от мойто име...