16.11.2013 г., 20:21

Плюс безкрайност

1.2K 0 10

Имам нужда... направо говоря, 

за да не ме обвиниш в безучастност, 

имам нужда от няколко погледа

и прегръдка една (плюс безкрайност)...

Имам нужда от две стихоплетства

и от дълга целувка по устните,

и звучи неприемливо лесно,

как така го превръщаш в безумие...

Имам нужда от дълго завръщане, 

да се свия на кръг под ръцете ти...

а си труден така за преглъщане,

а така си преглътнал сърцето ми...

Имам нужда от теб... до побъркване, 

до разкъсване, до сто (плюс безкрайност)...

имам нужда... и няма измъкване... 

в срок на годност с променлива трайност.

Имам нужда... цената си казвай, 

знам, че няма безплатна услуга,

знам, че всички отгоре си слагат 

плюс безкрайност отколкото струва... 

Давай, аз съм добра в преоценката,

аз съм свикнала с много и нищо

и ще бъда търпелива студентка...

от плюс безкрайност... едно... до... излишък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално ...
  • Харесах!
  • "...така си преглътнал сърцето ми..."
    Ахааа, разбрах те
  • Благодаря искрено на посетилите ме. Отново се усмихвам тук. Благодаря ти НОот, Венци, Санвали, Краси, Валенце, Мария. Нямате и идея какво ми носят коментарите ви
  • Невероятно е!!! Искрено и огнено, изпълнено с много емоция! Поздрав!
    "Имам нужда от теб... до побъркване,
    до разкъсване, до сто (плюс безкрайност)...
    имам нужда... и няма измъкване...
    в срок на годност с променлива трайност."

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...