Nov 16, 2013, 8:21 PM

Плюс безкрайност

  Poetry » Other
1.2K 0 10

Имам нужда... направо говоря, 

за да не ме обвиниш в безучастност, 

имам нужда от няколко погледа

и прегръдка една (плюс безкрайност)...

Имам нужда от две стихоплетства

и от дълга целувка по устните,

и звучи неприемливо лесно,

как така го превръщаш в безумие...

Имам нужда от дълго завръщане, 

да се свия на кръг под ръцете ти...

а си труден така за преглъщане,

а така си преглътнал сърцето ми...

Имам нужда от теб... до побъркване, 

до разкъсване, до сто (плюс безкрайност)...

имам нужда... и няма измъкване... 

в срок на годност с променлива трайност.

Имам нужда... цената си казвай, 

знам, че няма безплатна услуга,

знам, че всички отгоре си слагат 

плюс безкрайност отколкото струва... 

Давай, аз съм добра в преоценката,

аз съм свикнала с много и нищо

и ще бъда търпелива студентка...

от плюс безкрайност... едно... до... излишък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинално ...
  • Харесах!
  • "...така си преглътнал сърцето ми..."
    Ахааа, разбрах те
  • Благодаря искрено на посетилите ме. Отново се усмихвам тук. Благодаря ти НОот, Венци, Санвали, Краси, Валенце, Мария. Нямате и идея какво ми носят коментарите ви
  • Невероятно е!!! Искрено и огнено, изпълнено с много емоция! Поздрав!
    "Имам нужда от теб... до побъркване,
    до разкъсване, до сто (плюс безкрайност)...
    имам нужда... и няма измъкване...
    в срок на годност с променлива трайност."

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...